През III в. пр. н. е. Аристотел поставил неподвижната Земя в центъра на Вселената и в рамките на голяма сфера. Друга голяма небесна сфера я обгръщала и държала в себе си, сякаш вградени, всички звезди. Тази последна сфера се въртяла като цяло - хипотеза, която позволила на Аристотел да обясни преместването на звездите и същевременно постоянното разстояние между тях.
·